Постинг
11.05.2007 15:22 -
Да търсиш удоволствието на другия
Започвам този пост само с една единствена цел - да си избистря главата и да се сетя къде назад по пътя сгреших.
Всички повтаряме моделите на поведение на родителите си. Аз лично дълго се борех срещу генно и поведенчески закодираното ми "угодие на всички" и през цялото си 20-летие бях доста горда от факта, че аз не съм като нея, като онази дребна, изсушена женица, която не може да казва "не" и най-важното като че ли изобщо не иска да го казва. В ранните си 30 вече знам, че съм точно нейно копие, е не все още изсушена, но ако не положа усилие да се оттласна от кораба майка, май съм си стъпила направо в нейните обувки и в тръст се нося към подобен завършък.
Всичко е в дребните неща, в онази прашинка от секундата, в която решаваш дали и как да действаш, докъде да побутнеш собствените си лимити.
Е аз доста се побутвах и то все за такива дребни неща, че даже не си заслужават ожулване на маникюра, за да ги пиша. Но прашинката става перла, а дребните компромиси стават торнадо, което е на път да ме отнесе и да опустоши света ми така, че даже Боно и Грин Дей да пеят песни за жертвите, пак няма да се съвзема.
И не ми се виждаше, че върша нещо нередно, в крайна сметка се залъгвах, че имам някаква ответност. Днес ще прибера този пресахнал чифт чорапи, защото ми се струва, че е безкрайно дребнаво дори да го правиш на въпрос, утре ще сготвя проклетите броколи, защото другия много ги обича, а аз ще погладувам, нали и без това винаги е добре да се ограничиш за вечеря, после ще жертвам съботата си, за да подредя и да се чувстваме заедно добре след завръщането му от бог-знае-коя-по-ред-голяма-страст (разбирай не непременно от женски род).
"Ама на теб това руло с кухненска хартия отляво на телевизора пречи ли ти? Даже не го виждам???!!!" ми смъмря той. И тук пустата еманципация сработва чудесно отново в мой ущърб и си казвам, че ако на някой нещо му пречи следва да си осигури сам спокойствието. Другата сутрин, докато си пия кафето съм на път да объркам "Коритаров Лайв" с "Тройка на разсъмване", защото проклетото руло хартия е съсредоточие на вниманието ми и заплашва да се превърне в по-голям дразнител от обичайно заядливия Коритаров. И докъто го прибирам там където му е мястото се удостоявам с аплаус: "Браво мацка! Единственият правилен ход. Иначе или щеше да го търпиш докато не се самозапали от лятното слънце, зрелище на което така или иначе нямаше да станеш свидетел, защото отдавна щеще да ти е скъсало нервите и щеще да зяпаш безумно ТиВи-то на 4-ти километър, или трябваше да вдигнеш скандал до небесата, което пък прецакваше уикенда и вещаеше поредица от "сериозни" разговори и размисли за "нас".
Нали трябвало да се дава без да се глед колко ти връщат!
Искам да съм връщащата и тогава от опит ще знам, че е добре да погледнеш колко са ти дали...
Всички повтаряме моделите на поведение на родителите си. Аз лично дълго се борех срещу генно и поведенчески закодираното ми "угодие на всички" и през цялото си 20-летие бях доста горда от факта, че аз не съм като нея, като онази дребна, изсушена женица, която не може да казва "не" и най-важното като че ли изобщо не иска да го казва. В ранните си 30 вече знам, че съм точно нейно копие, е не все още изсушена, но ако не положа усилие да се оттласна от кораба майка, май съм си стъпила направо в нейните обувки и в тръст се нося към подобен завършък.
Всичко е в дребните неща, в онази прашинка от секундата, в която решаваш дали и как да действаш, докъде да побутнеш собствените си лимити.
Е аз доста се побутвах и то все за такива дребни неща, че даже не си заслужават ожулване на маникюра, за да ги пиша. Но прашинката става перла, а дребните компромиси стават торнадо, което е на път да ме отнесе и да опустоши света ми така, че даже Боно и Грин Дей да пеят песни за жертвите, пак няма да се съвзема.
И не ми се виждаше, че върша нещо нередно, в крайна сметка се залъгвах, че имам някаква ответност. Днес ще прибера този пресахнал чифт чорапи, защото ми се струва, че е безкрайно дребнаво дори да го правиш на въпрос, утре ще сготвя проклетите броколи, защото другия много ги обича, а аз ще погладувам, нали и без това винаги е добре да се ограничиш за вечеря, после ще жертвам съботата си, за да подредя и да се чувстваме заедно добре след завръщането му от бог-знае-коя-по-ред-голяма-страст (разбирай не непременно от женски род).
"Ама на теб това руло с кухненска хартия отляво на телевизора пречи ли ти? Даже не го виждам???!!!" ми смъмря той. И тук пустата еманципация сработва чудесно отново в мой ущърб и си казвам, че ако на някой нещо му пречи следва да си осигури сам спокойствието. Другата сутрин, докато си пия кафето съм на път да объркам "Коритаров Лайв" с "Тройка на разсъмване", защото проклетото руло хартия е съсредоточие на вниманието ми и заплашва да се превърне в по-голям дразнител от обичайно заядливия Коритаров. И докъто го прибирам там където му е мястото се удостоявам с аплаус: "Браво мацка! Единственият правилен ход. Иначе или щеше да го търпиш докато не се самозапали от лятното слънце, зрелище на което така или иначе нямаше да станеш свидетел, защото отдавна щеще да ти е скъсало нервите и щеще да зяпаш безумно ТиВи-то на 4-ти километър, или трябваше да вдигнеш скандал до небесата, което пък прецакваше уикенда и вещаеше поредица от "сериозни" разговори и размисли за "нас".
Нали трябвало да се дава без да се глед колко ти връщат!
Искам да съм връщащата и тогава от опит ще знам, че е добре да погледнеш колко са ти дали...
Търсене
За този блог
Гласове: 83
Блогрол
